За книгата: 2009 / Влакът отново, както преди двадесет години. Тя отново отива на море, само че сега е тласната на пътя не от мечти за любов, а от потъпкани чувства. Тогава колелата се носеха към щастието, но сега жестоко повтарят: „едно, едно, едно, едно, едно“. Сега е сама и е в купе на влак за дълги разстояния. И в този невероятен ден всички места бяха заети и всеки от тримата спътници беше добър по своему. Но изборът й се оказа бърз и необмислен. Иска ми се да можех да се върна назад и да действам съвсем различно... Или той не е в миналото, а в бъдещето, нейният шанс, единственият?